Apr 2, 2020, 1:39 PM

Утро

1K 1 0

Здравей, мое утро!

 

Родено

на безкрайния свят в кръговрата,

от черната паст на нощта

и пурпурния плам на зората.

 

От роса напоено,

блестяща с милиони слънца.

 

Понякога весело-ведро,

като звънкия смях

на щастливи деца.

 

Понякога тъжно и мрачно

като паяк самотен

в студен, празен дом.

 

Или безнадеждно-трагично

като разбит от прибоя

стар вълнолом.

 

От лъчи озарено,

от свенливата ласка на новия ден.

 

И уви, натъжено,

от тъмните демони

и горчиви заблуди,

на които сме в плен.

От илюзорни победи

и подвизи луди

достигани само насън.

От позорните бягства

към миражния свят на съня.

От злини, светотатство,

наказващи с болка деня.

 

Понякога буйно и свежо

Като цвете планинско

непокорно поникнало

на облян в слънце склон.

 

Друг път замислено-мъдро

Като древен оракул,

седнал на каменен трон.

 

Озарено, красиво,

упоено с аромат на кафе,

или тъжно и вяло...

Крайна точка, победа

на неспирно вселенско махало...

Ще те чакаме вечно

защото си ново начало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Данчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...