Утро

Самотник съм в мъглата сива -

от чувства сякаш бях облят.

Лудетина си ти красива.

Сред бурята си нежен цвят!

Във времето щастлив будувам.

Откраднат миг със светлина!

Очаквам с теб да се сбогувам -

без болка, патос и злина...

Живот без тръпка от чужбина -

прелистваш ден след ден.

Нощта ни пак без свян отмина.

Надежда не остана в мен.

Във връзка дребна и изпята

съдбата си играе с нас.

Олеква думата крилата -

забива се в пръстта до час!

Навън е утро мразовито,

но птици влюбени гнездят.

А виното е май изпито.

Любов жадувам в този свят!