Jun 1, 2025, 2:28 PM

Утро

  Poetry » Love
249 1 0

Самотник съм в мъглата сива -

от чувства сякаш бях облят.

Лудетина си ти красива.

Сред бурята си нежен цвят!

 

Във времето щастлив будувам.

Откраднат миг със светлина!

Очаквам с теб да се сбогувам -

без болка, патос и злина...

 

Живот без тръпка от чужбина -

прелистваш ден след ден.

Нощта ни пак без свян отмина.

Надежда не остана в мен.

 

Във връзка дребна и изпята

съдбата си играе с нас.

Олеква думата крилата -

забива се в пръстта до час!

 

Навън е утро мразовито,

но птици влюбени гнездят.

А виното е май изпито.

Любов жадувам в този свят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...