Утро
Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят,
усещам мирис на море.
А всъщност е септември вече,
в училище отеква смях на нечие дете.
И ми липсваш, Лято мое!... И те търся!...
Както скитник търси си подслон...
Няма да изчезна тази есен,
смирена ще те чакам в моя слънчев дом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
