Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят,
усещам мирис на море.
А всъщност е септември вече,
в училище отеква смях на нечие дете.
И ми липсваш, Лято мое!... И те търся!...
Както скитник търси си подслон...
Няма да изчезна тази есен,
смирена ще те чакам в моя слънчев дом.
© Ангелина Петкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
