5 нояб. 2008 г., 13:43

Утро 

  Поэзия
488 1 2
 

Звън!

      Будилник!

                     Утро!

Нощта едва-едва отмина,

но не съм заспивал,

не съм придрямвал даже! - нито миг.

Исках, но не можех - на сънищата

моста да премина

и вместо сън - видение беше твоят лик!

Нереален!

        Недокоснат! - от полъха

на моя дъх потрепващ.

Над мен!

      Във тъмното!

                  Във мрака!

Крещях безмълвно името ти

с поглед шепнещ

и не исках

утрото докрай нощта да чака!

Не исках всяка вечер изгрева

да срещам  в самота!

Не исках на видение нереално

да нашепвам с поглед...

нито да крещя!

Не исках, но... отново...

Звън!

Будилник!

    Друго утро,

а образът, един и същ! - нереален,

недокоснат и божествено далечен...

и пак посрещам слънцето...

... отново сам и сам нощта изпращам

в кръговрата вечен,

а с нея и усмивката... и устните... очите...

и чакам... и го искам,

да падне мрак,

а с него

да пристигнеш ти, по-истинска

и по-красива...

...

Звън! Будилник! Утро...

© Константинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето какво казвам аз,когато се чувствам така...

    Сънища

    Красотата на моите накъсани сънища

    е във твоето бягство -

    към мен -

    от липса, проскърцваща

    по стените на твоята съвест,

    зад които заключваш

    на нашите чувства крилете.



    И се връщаш към себе си

    ... тъжен.



    Само в тази накъсана

    нощна идилия

    аз и ти - разпилени наяве

    се усещаме живи

    и влюбени

    без да пръскаме тягостни рани.



    Затова те сънувам,

    затова ме сънуваш...





    Лека нощ, мили мой ,

    ... лека нощ...
  • Чудесен стих! Завладяващ!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??