Утро
Звън!
Будилник!
Утро!
Нощта едва-едва отмина,
но не съм заспивал,
не съм придрямвал даже! - нито миг.
Исках, но не можех - на сънищата
моста да премина
и вместо сън - видение беше твоят лик!
Нереален!
Недокоснат! - от полъха
на моя дъх потрепващ.
Над мен!
Във тъмното!
Във мрака!
Крещях безмълвно името ти
с поглед шепнещ
и не исках
утрото докрай нощта да чака!
Не исках всяка вечер изгрева
да срещам в самота!
Не исках на видение нереално
да нашепвам с поглед...
нито да крещя!
Не исках, но... отново...
Звън!
Будилник!
Друго утро,
а образът, един и същ! - нереален,
недокоснат и божествено далечен...
и пак посрещам слънцето...
... отново сам и сам нощта изпращам
в кръговрата вечен,
а с нея и усмивката... и устните... очите...
и чакам... и го искам,
да падне мрак,
а с него
да пристигнеш ти, по-истинска
и по-красива...
...
Звън! Будилник! Утро...
© Константинов All rights reserved.
