Аз всеки път, преди да съмне,

очаквам своя синьоден

да съживи стъклата тъмни

от тягостния нощен плен.

В тях клонче цъфнало да махне

от ъгъла във ранен час,

а вятърът да се прехласне

пред пролетния цветопад.

Петел с крилата ли изпляска

и позове деня на глас,

аз ставам. Празната "Аляска"

лежи на нощния ми шкаф.

Тук в стаичката сънна вяло

приготвям дозата кафе;

родопското си одеяло

скатавам бързо две по две.

И телевизора си включвам

да чуя времето - какво

да облека? - а после хуквам

по стълбищното перило.

И ето ме навън, на двора, 

как прекосявам го, спасен.

И блеснал е над мен простора

с покров от цъфнал синьоден!