Утро
Аз всеки път, преди да съмне,
очаквам своя синьоден
да съживи стъклата тъмни
от тягостния нощен плен.
В тях клонче цъфнало да махне
от ъгъла във ранен час,
а вятърът да се прехласне
пред пролетния цветопад.
Петел с крилата ли изпляска
и позове деня на глас,
аз ставам. Празната "Аляска"
лежи на нощния ми шкаф.
Тук в стаичката сънна вяло
приготвям дозата кафе;
родопското си одеяло
скатавам бързо две по две.
И телевизора си включвам
да чуя времето - какво
да облека? - а после хуквам
по стълбищното перило.
И ето ме навън, на двора,
как прекосявам го, спасен.
И блеснал е над мен простора
с покров от цъфнал синьоден!
© Иван Христов All rights reserved.
