7 мар. 2013 г., 09:46

Утро

1.1K 1 12

Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...

И в онзи шепот на душевни трели
докосвах те със устните си аз,
прегръщах те в бездъхови постели,
разпъвах се на кръст от жива страст...

Как искам някога все пак да паднат
косите ти на раменете ми,
смехът ти да е вечната ми младост,
ръцете ти да са крилете ми...

И да повярвам, че си пролет бяла,
разлистена от мъжки сънища -
с южняка плодоносен дъх наляла
в любов и споделено бъдеще.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И да повярвам, че си пролет бяла,
    разлистена от мъжки сънища

    Хареса ми!
  • Не мога да разбера какво сте се хванали в една думичка - има ли я или не в речника? Защо не гледате стихът като цяло? Утрото наистина е влюбено и ми хареса! Поздрави Оги!
  • Поздравче и от мен!
  • Няма в речника, но нали ние раждаме и създаваме думички! На мен ми хареса тази думичка"бездъхови постели"!
    Много влюбено и страстно утро!
  • Благодаря на всички харесали и нехаресали!
    За пореден път ще публикувам една любима моя мисъл на Учителя Петър Дънов - най-великият българин, за мен е по-велик от Левски, признат е в цял свят и е един мъдър Посветен българин...
    " Всеки сам трябва себе си да поправи и така ще се оправи и света"
    Който иска да ми дава акъл, нека види първо себе си...друго не знам какво да кажа на критикарите...и не е нужно.
    Смятам да продължа да публикувам своите безумия, докато злобата се умори, макар че тя няма почивен ден!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...