7.03.2013 г., 9:46

Утро

Поезия » Любовна

1.1K 1 12

Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...

И в онзи шепот на душевни трели
докосвах те със устните си аз,
прегръщах те в бездъхови постели,
разпъвах се на кръст от жива страст...

Как искам някога все пак да паднат
косите ти на раменете ми,
смехът ти да е вечната ми младост,
ръцете ти да са крилете ми...

И да повярвам, че си пролет бяла,
разлистена от мъжки сънища -
с южняка плодоносен дъх наляла
в любов и споделено бъдеще.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

M1234567891 (Миночка Митева)

И да повярвам, че си пролет бяла,
разлистена от мъжки сънища

Хареса ми!

2013-03-08T14:26:33+02:00
sinoptic (Красимир Трифонов)

Не мога да разбера какво сте се хванали в една думичка - има ли я или не в речника? Защо не гледате стихът като цяло? Утрото наистина е влюбено и ми хареса! Поздрави Оги!

2013-03-07T17:05:37+02:00
galina67 (Галина)

Поздравче и от мен!

2013-03-07T16:25:53+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Няма в речника, но нали ние раждаме и създаваме думички! На мен ми хареса тази думичка"бездъхови постели"!
Много влюбено и страстно утро!

2013-03-07T15:21:33+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря на всички харесали и нехаресали!
За пореден път ще публикувам една любима моя мисъл на Учителя Петър Дънов - най-великият българин, за мен е по-велик от Левски, признат е в цял свят и е един мъдър Посветен българин...
" Всеки сам трябва себе си да поправи и така ще се оправи и света"
Който иска да ми дава акъл, нека види първо себе си...друго не знам какво да кажа на критикарите...и не е нужно.
Смятам да продължа да публикувам своите безумия, докато злобата се умори, макар че тя няма почивен ден!

2013-03-07T13:21:29+02:00