Утро
Раднобудно утро ме събуди.
Отметна завивката ми топла.
Лъч един ми проговори,
като трепетна надежда.
Небето сякаш се разтвори.
Чух радостно сърцето ми да бие.
Животът в мен отново проговори,
какво ли пак ще стори?
Светлината слезе ниско
и нежно ме прегърна.
Поиска с поглед
пак да ми говори.
© Мария Все права защищены