Утро ли се нарича
Утро ли се нарича
Светлината в процепа
Процеждаща се
Тънка като нишка и...
Аз обръщам се обратно
Пак да спя
Или така си мисля
Само
Но когато слънцето се изцеди
И пред луната аз и ти останем мокри
Призрачни като хартия
С вятъра танцуваме
Завинаги
Вечност
Свършва някога със мен
И в края на тунела
Кой каза че се вижда нещо
Събуждам се
И потно утро ли се нарича
Измачкано в чаршафите
Отслабналото нищо
Подозиращо
Изяждащо отвътре тялото ми...
Аз знаех че те има
И че чакаш да се свърши
С красотата на нощта
Сега изпий ме и ме имай
Аз окапвам с болестта
И болестта във мене
Е усмихната
16.09.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
