dexter_walrus (Десислав Илиев) dexter_walrus (Десислав Илиев)
561
17 сент. 2008 г., 07:56

Утро ли се нарича

630 0 2
 

Утро ли се нарича

Светлината в процепа

Процеждаща се

Тънка като нишка и...

Аз обръщам се обратно

Пак да спя

 

Или така си мисля

Само

Но когато слънцето се изцеди

И пред луната аз и ти останем мокри

Призрачни като хартия

С вятъра танцуваме

Завинаги

 

Вечност

Свършва някога със мен

И в края на тунела

Кой каза че се вижда нещо

 

Събуждам се

И потно утро ли се нарича

Измачкано в чаршафите

Отслабналото нищо

Подозиращо

Изяждащо отвътре тялото ми...

 

Аз знаех че те има

И че чакаш да се свърши

С красотата на нощта

Сега изпий ме и ме имай

 

Аз окапвам с болестта

И болестта във мене

Е усмихната

 

16.09.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • MoNs0oN (Шепот)
    MoNs0oN (Шепот)
    Прекрасно! Поздрав от мен! Продължавай да пишеш в същия дух =)
  • Lilly (Лилия)
    Lilly (Лилия)
    "Вечност свършва някога със мен"... - харесва ми, различно е, замислящо...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0