Sep 17, 2008, 7:56 AM

Утро ли се нарича

  Poetry
628 0 2
 

Утро ли се нарича

Светлината в процепа

Процеждаща се

Тънка като нишка и...

Аз обръщам се обратно

Пак да спя

 

Или така си мисля

Само

Но когато слънцето се изцеди

И пред луната аз и ти останем мокри

Призрачни като хартия

С вятъра танцуваме

Завинаги

 

Вечност

Свършва някога със мен

И в края на тунела

Кой каза че се вижда нещо

 

Събуждам се

И потно утро ли се нарича

Измачкано в чаршафите

Отслабналото нищо

Подозиращо

Изяждащо отвътре тялото ми...

 

Аз знаех че те има

И че чакаш да се свърши

С красотата на нощта

Сега изпий ме и ме имай

 

Аз окапвам с болестта

И болестта във мене

Е усмихната

 

16.09.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно! Поздрав от мен! Продължавай да пишеш в същия дух =)
  • "Вечност свършва някога със мен"... - харесва ми, различно е, замислящо...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...