Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
30 окт. 2009 г., 20:25

Утро, пълно с разкаяния... 

  Поэзия » Любовная
1259 0 4

Ти пак си плакала, нали?

Поглеждаш ме в очи с досада,

че някой пита те, а в теб боли.

О, Господи, а ти си толкоз млада.

 

И толкоз хубава усмивка имаш,

когато се усмихнеш без вина.

Гледаш ме – себе си убиваш

на малки капки с любовта.

 

Каква е тази обич, мила,

щом всеки ден сълзите ти текат?

Какво е туй, кое си скрила,

но очите ти не могат отрекат?

 

Дали е изневяра – непростена,

или са думи, неизречени в нощта?

Душата ти в отговори стене,

сълзите ти текат наместо самота.

 

Ела... и тази нощ ми разкажи,

ще слушам твоите признания.

А в утрото при него пак иди...

Утро, пълно с разкаяния...

 

 

© Калоян Борисов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??