Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
30.10.2009 г., 20:25 ч.

Утро, пълно с разкаяния... 

  Поезия » Любовна
1261 0 4

Ти пак си плакала, нали?

Поглеждаш ме в очи с досада,

че някой пита те, а в теб боли.

О, Господи, а ти си толкоз млада.

 

И толкоз хубава усмивка имаш,

когато се усмихнеш без вина.

Гледаш ме – себе си убиваш

на малки капки с любовта.

 

Каква е тази обич, мила,

щом всеки ден сълзите ти текат?

Какво е туй, кое си скрила,

но очите ти не могат отрекат?

 

Дали е изневяра – непростена,

или са думи, неизречени в нощта?

Душата ти в отговори стене,

сълзите ти текат наместо самота.

 

Ела... и тази нощ ми разкажи,

ще слушам твоите признания.

А в утрото при него пак иди...

Утро, пълно с разкаяния...

 

 

© Калоян Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??