1 янв. 2009 г., 12:12

Уверено 

  Поэзия » Философская
668 0 6
Картини по пътя ми се сменят,
тъжни, весели, искрящи,
пламъци в очите греят,
надежди от дърветата висящи...
Бели лебеди любими,
танци, есенно-омайни.
Бягам с тях и мислите си диви,
летя към слънцето сияйно...
В страни от сянката на празнотата,
препускам с бризовете топли,
обичам много простотата
на безкрайните си вопли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??