Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
1.01.2009 г., 12:12 ч.

Уверено 

  Поезия » Философска
634 0 6

Картини по пътя ми се сменят,

тъжни, весели, искрящи,

пламъци в очите греят,

надежди от дърветата висящи...

 

Бели лебеди любими,

танци, есенно-омайни.

Бягам с тях и мислите си диви,

летя към слънцето сияйно...

 

В страни от сянката на празнотата,

препускам с бризовете топли,

обичам много простотата

на безкрайните си вопли...

 

Вън от всякакво безумие,

лудостта ми продиктува,

да прегърна силно другите,

колкото и да ми струва...

 

Катерих се и по оградите,

но тези... на безвремието.

В лицата срещах си кошмарите,

победих ги тъй уверено.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??