Уверено
Картини по пътя ми се сменят,
тъжни, весели, искрящи,
пламъци в очите греят,
надежди от дърветата висящи...
Бели лебеди любими,
танци, есенно-омайни.
Бягам с тях и мислите си диви,
летя към слънцето сияйно...
В страни от сянката на празнотата,
препускам с бризовете топли,
обичам много простотата
на безкрайните си вопли...
Вън от всякакво безумие,
лудостта ми продиктува,
да прегърна силно другите,
колкото и да ми струва...
Катерих се и по оградите,
но тези... на безвремието.
В лицата срещах си кошмарите,
победих ги тъй уверено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
