Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
1 ene 2009, 12:12

Уверено 

  Poesía » Filosófica
587 0 6

Картини по пътя ми се сменят,

тъжни, весели, искрящи,

пламъци в очите греят,

надежди от дърветата висящи...

 

Бели лебеди любими,

танци, есенно-омайни.

Бягам с тях и мислите си диви,

летя към слънцето сияйно...

 

В страни от сянката на празнотата,

препускам с бризовете топли,

обичам много простотата

на безкрайните си вопли...

 

Вън от всякакво безумие,

лудостта ми продиктува,

да прегърна силно другите,

колкото и да ми струва...

 

Катерих се и по оградите,

но тези... на безвремието.

В лицата срещах си кошмарите,

победих ги тъй уверено.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??