1 ene 2009, 12:12

Уверено 

  Poesía » Filosófica
669 0 6
Картини по пътя ми се сменят,
тъжни, весели, искрящи,
пламъци в очите греят,
надежди от дърветата висящи...
Бели лебеди любими,
танци, есенно-омайни.
Бягам с тях и мислите си диви,
летя към слънцето сияйно...
В страни от сянката на празнотата,
препускам с бризовете топли,
обичам много простотата
на безкрайните си вопли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??