23 нояб. 2010 г., 19:31

Увереност

970 0 0

 

                                                                                “И ти отпущаш пламнала ръка

                                                                                  и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

                                                                                  изгубила дори за сълзи сила -

                                                                                  Аз искам да те помня все така.”

                                                                                              Д. Дебелянов

 

По път нелек съдбата ме поведе

и вярвах, че до сетния си дъх ще го вървя със тебе.

Аз крачех смело – ти не издържа –

продаде хилавата си душа.

 

Сама срещу неволите вървях,

на бурите житейски устоях.

Омраза във сърцето не таях,

не сторих зло или пък грях.

 

Познах сълзи и радост крехка,

познах тъга – изпепеляваща, зловеща.

И носех своя кръст с надежда,

че има край на мъката човешка.

 

Не молих, не преклоних глава,

компромиси не правих с съвестта.

Предателството няма да простя.

По пътя продължавам да вървя.

 

Това, което имам днес, ми стига

и гордост чиста в мен напира,

че майка съм сега щастлива

на две прекрасни, мили същества –

моите обичани деца.

 

•••

Не всеки със живота в надпревара

успява да получи таз награда!

 

01.06.2006

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...