“И ти отпущаш пламнала ръка

                                                                                  и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

                                                                                  изгубила дори за сълзи сила -

                                                                                  Аз искам да те помня все така.”

                                                                                              Д. Дебелянов

По път нелек съдбата ме поведе

и вярвах, че до сетния си дъх ще го вървя със тебе.

Аз крачех смело – ти не издържа –

продаде хилавата си душа.

Сама срещу неволите вървях,

на бурите житейски устоях.

Омраза във сърцето не таях,

не сторих зло или пък грях.

Познах сълзи и радост крехка,

познах тъга – изпепеляваща, зловеща.

И носех своя кръст с надежда,

че има край на мъката човешка.

Не молих, не преклоних глава,

компромиси не правих с съвестта.

Предателството няма да простя.

По пътя продължавам да вървя.

Това, което имам днес, ми стига

и гордост чиста в мен напира,

че майка съм сега щастлива

на две прекрасни, мили същества –

моите обичани деца.

•••

Не всеки със живота в надпревара

успява да получи таз награда!

01.06.2006