Уви!
804
0
0
Понякога не знаеш какво те очаква,
понякога не знаеш, че ще боли,
търсиш причината в себе си...
Напразно ли бе всичко, кажи?
Очите ми теб търсят,
ръцете да те прегърнат копнеят,
дори само лицето си до теб да опра -
ще е достатъчно преди всичко в мен да умре!
Неочакван обрат - уви!
Сега... няма мечти, няма надежди,
няма копнеж, само тъга и самота.
В мен ли бе вината? - Не знам!
Ще се върнеш ли ти...
И ако се върнеш - какво?
Никога няма да бъде каквото някога е било!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Стоянова Все права защищены
