Уви!

Понякога не знаеш какво те очаква,

понякога не знаеш, че ще боли,

търсиш причината в себе си...

Напразно ли бе всичко, кажи?

Очите ми теб търсят,

ръцете да те прегърнат копнеят,

дори само лицето си до теб да опра -

ще е достатъчно преди всичко в мен да умре!

Неочакван обрат - уви!

Сега... няма мечти, няма надежди,

няма копнеж, само тъга и самота.

В мен ли бе вината? - Не знам!

Ще се върнеш ли ти...

И ако се върнеш - какво?

Никога няма да бъде каквото някога е било!