Уви!

Poesía

810 0 0

Понякога не знаеш какво те очаква,

понякога не знаеш, че ще боли,

търсиш причината в себе си...

Напразно ли бе всичко, кажи?

Очите ми теб търсят,

ръцете да те прегърнат копнеят,

дори само лицето си до теб да опра -

ще е достатъчно преди всичко в мен да умре!

Неочакван обрат - уви!

Сега... няма мечти, няма надежди,

няма копнеж, само тъга и самота.

В мен ли бе вината? - Не знам!

Ще се върнеш ли ти...

И ако се върнеш - какво?

Никога няма да бъде каквото някога е било!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0