Безразличие душевно
запечатва нашата съдба;
лицето ни засмяно
повяхва с всяка изплакана сълза.
В очите пламък вече не гори -
болка и празнота царуват вече там,
а в душата омразата пламти -
и пирува за победата над любовта.
Сърцето нежно е сковано,
лишено от трепети и удари дори,
тупти по навик то безразлично,
за да измине и останалите дни. ...