Уви

Безразличие душевно

запечатва нашата съдба;

лицето ни засмяно

повяхва с всяка изплакана сълза.

В очите пламък вече не гори -

болка и празнота царуват вече там,

а в душата омразата пламти -

 и пирува за победата над любовта.

Сърцето нежно е сковано,

лишено от трепети и удари дори,

тупти по навик то безразлично,

за да измине и останалите дни.

Апатия съзнанието обгръща,

омразата губи своята сила там дори,

от тъгата всичко се обръща,

ала живеем с нея, уви....