sladka_ve6tica (Теодора)
50 137
15 янв. 2005 г., 23:20

Увяхнала любов 

  Поэзия
1495 0 3

Казваш: „Мразя те”,

а нощем търсиш ръцете ми,

сърцето ми и всичко мое.

Смехът ми още чуваш.

Кънти в ушите ти, нали?

И всяко туптене на сърцето ти

пулсира заедно с моето…

Всяко мое стенание,

всеки мой допир те влудява.

И опиянява…И всеки спомен,

и всеки миг, прекаран с мен,

изгаря те, нали? Боли те…

Отново си на нашата алея

с поглед вперен в мрака.

Очакваш пак да зърнеш

моя силует.

И пак да ме прегърнеш,

да се огледаш в очите ми,  

да ми прошепнеш нежно:

„Обичам те”.

А аз съм вече само спомен,

увяхнал блян!

Прашинка от вечността и

гробна тишина,

шепа прах, откраднат миг,

сълза и то горчива.

Само тя остана жива...само тя!

© Теодора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??