Увяхнала любов
Казваш: „Мразя те”,
а нощем търсиш ръцете ми,
сърцето ми и всичко мое.
Смехът ми още чуваш.
Кънти в ушите ти, нали?
И всяко туптене на сърцето ти
пулсира заедно с моето…
Всяко мое стенание,
всеки мой допир те влудява.
И опиянява…И всеки спомен,
и всеки миг, прекаран с мен,
изгаря те, нали? Боли те…
Отново си на нашата алея
с поглед вперен в мрака.
Очакваш пак да зърнеш
моя силует.
И пак да ме прегърнеш,
да се огледаш в очите ми,
да ми прошепнеш нежно:
„Обичам те”.
А аз съм вече само спомен,
увяхнал блян!
Прашинка от вечността и
гробна тишина,
шепа прах, откраднат миг,
сълза и то горчива.
Само тя остана жива...само тя!
© Теодора All rights reserved.
