3 сент. 2006 г., 22:52

Уязвима

801 0 6
Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се.
Краката ми докоснаха студения под.
Изтръпнах,а в мен гореше пламенна любов.
Докоснах те.Заслушах се.
Навсякъде тишина.
И само шепот чувах,казващ ми тихо ела!
Почувствах се ефирна.Като самодива.
Малка птичка без криле.
Но не се страхувах да се скрия
в големите ти,мъжки ръце.
Докоснах те.Изтръпнах.
Лумна огън.Пламък свят.
Почувствах се жадна.
Исках да открия нови неща.
Прегърнах те силно.
Увих се в теб като змия.
Разбрах че ти си моя пристан.
Моето кътче обетована земя.
Благодарих на Бога че те срещнах.
Че те имам и си само за мен.
Целунах те и заспах спокойно.
Знаех,че няма да си отидеш
и всяка сутрин ще се събуждам до теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!Браво!
  • Колко рядко хората признаваме с думи любовта си и благодарим...Така и така си знаем, че се обичаме, защо трябва да си го казваме? А защо не?
  • за прекрасните неща винаги трябва да се благодари!!!
  • Много красиво чувство в стиха ти.
    Поздрав, Ванина!
  • ''Благодарих на Бога че те срещнах.''

    Ти ме подсети,че и аз трябва да благодаря...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...