Love (Ванина)
454 5834
3.09.2006 г., 22:52 ч.

Уязвима 

  Поезия
621 0 6
Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се.
Краката ми докоснаха студения под.
Изтръпнах,а в мен гореше пламенна любов.
Докоснах те.Заслушах се.
Навсякъде тишина.
И само шепот чувах,казващ ми тихо ела!
Почувствах се ефирна.Като самодива.
Малка птичка без криле.
Но не се страхувах да се скрия
в големите ти,мъжки ръце.
Докоснах те.Изтръпнах.
Лумна огън.Пламък свят.
Почувствах се жадна.
Исках да открия нови неща.
Прегърнах те силно.
Увих се в теб като змия.
Разбрах че ти си моя пристан.
Моето кътче обетована земя.
Благодарих на Бога че те срещнах.
Че те имам и си само за мен.
Целунах те и заспах спокойно.
Знаех,че няма да си отидеш
и всяка сутрин ще се събуждам до теб.

© Ванина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!Браво!
  • Колко рядко хората признаваме с думи любовта си и благодарим...Така и така си знаем, че се обичаме, защо трябва да си го казваме? А защо не?
  • за прекрасните неща винаги трябва да се благодари!!!
  • Много красиво чувство в стиха ти.
    Поздрав, Ванина!
  • ''Благодарих на Бога че те срещнах.''

    Ти ме подсети,че и аз трябва да благодаря...
  • Смисъл на живот.
    Пристан и брод.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??