3.09.2006 г., 22:52

Уязвима

797 0 6
Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се.
Краката ми докоснаха студения под.
Изтръпнах,а в мен гореше пламенна любов.
Докоснах те.Заслушах се.
Навсякъде тишина.
И само шепот чувах,казващ ми тихо ела!
Почувствах се ефирна.Като самодива.
Малка птичка без криле.
Но не се страхувах да се скрия
в големите ти,мъжки ръце.
Докоснах те.Изтръпнах.
Лумна огън.Пламък свят.
Почувствах се жадна.
Исках да открия нови неща.
Прегърнах те силно.
Увих се в теб като змия.
Разбрах че ти си моя пристан.
Моето кътче обетована земя.
Благодарих на Бога че те срещнах.
Че те имам и си само за мен.
Целунах те и заспах спокойно.
Знаех,че няма да си отидеш
и всяка сутрин ще се събуждам до теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Браво!
  • Колко рядко хората признаваме с думи любовта си и благодарим...Така и така си знаем, че се обичаме, защо трябва да си го казваме? А защо не?
  • за прекрасните неща винаги трябва да се благодари!!!
  • Много красиво чувство в стиха ти.
    Поздрав, Ванина!
  • ''Благодарих на Бога че те срещнах.''

    Ти ме подсети,че и аз трябва да благодаря...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...