Уютно е и всичко е наред
Трапезата е скромна в моя дом -
врял липов чай и вчерашно колаче.
Добавям щипка сол. И зная щом,
тя липсва ми - тогава ми се плаче.
С притоплените вчерашни лъжи,
нахранвам птица гладна - на перваза,
тя лудо край прозореца кръжи.
От котките си как да я опазя?
В опазването някъде греша,
причината отдавна ми е ясна.
Защото се разголвам - по душа
и все на мен се пада кожа тясна.
Но все едно. Горчивата сълза,
като кирлива риза не развявам.
Коматчето си вчерашно гриза,
а грешките - в градината заравям.
И чакам да покълне слънчоглед,
понякога поникват и лалета.
Уютно е и всичко е наред -
в дома ми - моя мъничка планета.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И скрита...
-
Чудесна е твоята мъничка планета, Наде!
-
Радвам се на всяка ваша дума! От сърце! Аз май трябва да науча моите да мълчат...
-
Приятно и смислено.
Сутрин чай, вечер нещо по-леко... -
Хубаво е!
Поздравления, Надежда! -
Толкова е нежно и истинско! Може ли един липов чай и за мен...
-
Ех, Наде, усмихна ми понеделника! Богатство е, че те има тук! Поздрави!
-
Всяко твое стихотворно детенце поемам с нетърпение и много радост, защото ми пълни душата и се чувствам прекрасно в поетичния ти свят, Наденце! Обичам, както теб, така и страхотната ти поезия! ❤️ ☀️
-
Благодаря, Гош!
-
Прегръщам ви момичета, с благодарност! П.П. Пепи, как успях, като знам какви сме шемети? На, виж - и "Софарма" вкарахме в историята. Шегувам се, ей! Знам, че е от мобилния. И аз те прегръщам, Вале!
-
В моя свят само аз съм си враг,
няма място за чужди вини,
ако идваш с любов - крак повлечи,
на софрамата ми скромна
само цвете ѝ липсва - ти донеси!
Замая ме с тоя стих! -
Душата е огледало на говека! Колко чисто, простичко като в чиста малка църква!
-
"Твоята малка планета" е като вселенски двор за душата. И емоционални водопади в очите.
Хареса ми изразността в редовете и много други неща. Няма да правя анализи, просто ще напишем нещо от сърце.
В градината на моите грешки,
лалета със цветчета нежни не виреят.
Виж, плевелчета, тученица , троскот...
и дивия синчец с аромат- копнежност.
Блата си имам, имам водопади,
и билки много. С тях варя си аз помади за рани на сърцето и душата...
Шишенца с елексири , огрява ги луната.
А слънцето, най- ранният ми гост,
ще вдигне в чест на твоята дарба,тост....
И пеперуди с шарени крила,изпращам ти, покани ги в твоята планина! -
Наде, едно липово чайче за мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
