Уютно ми е в твоите ръце.
Прегръщаш ме и вече у дома съм.
Душата ми лети като перце,
през пръстите се стича като пясък
и влива се във твоята, трепти.
Усмивката ти кожата ми гали.
Безплътна съм, феерия почти.
Очите ми блестят като кристали,
окъпани от твоята любов.
Оглеждам се и зная, че си струва,
напук на понеделника суров.
Обичана съм, значи съществувам,
макар и само в твоите ръце.
Това ми стига - вече у дома съм.
Душата ми лети като перце,
през пръстите... Нататъка е ясно.
© Яна Все права защищены