В 00:00
Помниш ли преди една година
чашите кристално как звъняха,
не мога да повярвам, колко време мина,
откакто устните ни в 00:00 пак се сляха.
Помниш ли безброй звезди в небето
на празничната нощ в покоя
и радостта, изпълнила сърцето,
че тази нощ си мой и аз съм твоя.
Помниш ли бялата приказка навън
и думите, прошепнати в тишината.
Как в камбанения новогодишен звън
с тебе бяхме най-щастливи на земята.
Помниш... както помня го и аз,
но за една година светът се промени.
Един до друг сме и в този новогодишен час,
но сякаш океан безбрежен ни дели.
Скришно те поглеждам отстрани,
дали и ти към мен ще се обърнеш?
Зная, сега съм по-щастлива от преди,
но ми липсва в 00:00 твоята прегръдка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Събева Все права защищены
