7.01.2009 г., 13:20 ч.

В 00:00 

  Поезия » Друга
1092 0 7

Помниш ли преди една година

чашите кристално как звъняха,

не мога да повярвам, колко време мина,

откакто устните ни в 00:00 пак се сляха.

 

Помниш ли безброй звезди в небето

на празничната нощ в покоя

и радостта, изпълнила сърцето,

че тази нощ си мой и аз съм твоя.

 

Помниш ли бялата приказка навън

и думите, прошепнати в тишината.

Как в камбанения новогодишен звън

с тебе бяхме най-щастливи на земята.

 

Помниш... както помня го и аз,

но за една година светът се промени.

Един до друг сме и в този новогодишен час,

но сякаш океан безбрежен ни дели.

 

 

Скришно те поглеждам отстрани,

дали и ти към мен ще се обърнеш?

Зная, сега съм по-щастлива от преди,

но ми липсва в 00:00 твоята прегръдка...

 

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??