В белотата на бели години
633
0
2
Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите,
от столетия в нея вкопчени,
а в недрата ú вещери крият се
в тъмнината, която клокочи!
Бели кърища, легнали в нищото,
в черни пазви са скътали хляба;
диво вплели се в тях коренища,
жадно пият– сили им трябват!
Неусетно животът ще мине
в белотата на бели години!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
