В белотата на бели години

5 февр. 2012 г., 15:05

Поэзия » Философская

483 0 2

Там, край пътища, чезнещи в кишата,

бели преспи затрупват недавното

и земята студена, въздишаща

под мъглите, застелили равното!

Побелели от сняг са могилите,

от столетия в нея вкопчени,

а в недрата ú вещери крият се

в тъмнината, която клокочи!

Бели кърища, легнали в нищото,

в черни пазви са скътали хляба;

диво вплели се в тях коренища,

жадно пият– сили им трябват!

Неусетно животът ще мине

в белотата на бели години!

yaniuz1 (Яни)

2012-02-11T00:43:56+02:00

Хубаво е да си правим равносметка за отминалите вече дни, за да можем да продължим напред, а не да се носим по течението. Хареса ми стила ти
aborigen (Борко Бърборко)

2012-02-06T09:08:23+02:00

Както е писано...