В бездна от самота

Невъзможна се оказа любовта,
безмислено е да ридая.
Бездомната ми, скитаща душа
все горещи молби отправя.

Ала аз знам ти никога
не ще ме обичаш истински.
Изгаря болката непоносима,
която ти ми причини.

Не от жестове и дела,
а от безразличие съм изтощена.
Ти отнасяш се с хладнина
към моята обич безрезервна.

В бездна от самота
тъне моята душа.
Как искам любовта
от сърцето да залича.

Но ти не си виновен,
че сега обичаш друга
и оставяш в мене спомен
за една мечта невъзможна.