В бездна от самота
В бездна от самота
Невъзможна се оказа любовта,
безмислено е да ридая.
Бездомната ми, скитаща душа
все горещи молби отправя.
Ала аз знам ти никога
не ще ме обичаш истински.
Изгаря болката непоносима,
която ти ми причини.
Не от жестове и дела,
а от безразличие съм изтощена.
Ти отнасяш се с хладнина
към моята обич безрезервна.
В бездна от самота
тъне моята душа.
Как искам любовта
от сърцето да залича.
Но ти не си виновен,
че сега обичаш друга
и оставяш в мене спомен
за една мечта невъзможна.
© Донка Томицина All rights reserved.
Харесва ми