В бездна от самота

Nov 18, 2005, 1:43 PM

Poetry

1487 0 1

В бездна от самота
Невъзможна се оказа любовта,
безмислено е да ридая.
Бездомната ми, скитаща душа
все горещи молби отправя.
Ала аз знам ти никога
не ще ме обичаш истински.
Изгаря болката непоносима,
която ти ми причини.
Не от жестове и дела,
а от безразличие съм изтощена.
Ти отнасяш се с хладнина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

В бездна от самота

Want to read more?

Random works