1 сент. 2007 г., 20:10

В безкрая на бездумието 

  Поэзия
535 0 27

В безкрая на бездумието

тишината обсебва сърцето.

От толкова неизказани думи

и чувствата стават безвкусни

за времето и за самия теб... нелепо е...

Все да мълчиш,

не отронвайки сричка дори,

не само затворен си в себе си,

а и се разболяваш почти...

В затвор във своя свят живееш.

И нямаш сили да излезеш

от този порочен кръг мълчание,

а думите на другите към тебе

се разбиват на късчета нечути слова...

Изпепеляват се в тишината, която те е обсебила...

е само затворен си в себе си.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??