1 сент. 2007 г., 20:10

В безкрая на бездумието

686 0 27

В безкрая на бездумието

тишината обсебва сърцето.

От толкова неизказани думи

и чувствата стават безвкусни

за времето и за самия теб... нелепо е...

Все да мълчиш,

не отронвайки сричка дори,

не само затворен си в себе си,

а и се разболяваш почти...

В затвор във своя свят живееш.

И нямаш сили да излезеш

от този порочен кръг мълчание,

а думите на другите към тебе

се разбиват на късчета нечути слова...

Изпепеляват се в тишината, която те е обсебила...

е само затворен си в себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...