1 sept 2007, 20:10

В безкрая на бездумието

  Poesía
687 0 27

В безкрая на бездумието

тишината обсебва сърцето.

От толкова неизказани думи

и чувствата стават безвкусни

за времето и за самия теб... нелепо е...

Все да мълчиш,

не отронвайки сричка дори,

не само затворен си в себе си,

а и се разболяваш почти...

В затвор във своя свят живееш.

И нямаш сили да излезеш

от този порочен кръг мълчание,

а думите на другите към тебе

се разбиват на късчета нечути слова...

Изпепеляват се в тишината, която те е обсебила...

е само затворен си в себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...