В безкрая на бездумието
тишината обсебва сърцето.
От толкова неизказани думи
и чувствата стават безвкусни
за времето и за самия теб... нелепо е...
Все да мълчиш,
не отронвайки сричка дори,
не само затворен си в себе си,
а и се разболяваш почти...
В затвор във своя свят живееш.
И нямаш сили да излезеш
от този порочен кръг мълчание,
а думите на другите към тебе
се разбиват на късчета нечути слова...
Изпепеляват се в тишината, която те е обсебила...
е само затворен си в себе си.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени