Sep 1, 2007, 8:10 PM

В безкрая на бездумието

  Poetry
681 0 27

В безкрая на бездумието

тишината обсебва сърцето.

От толкова неизказани думи

и чувствата стават безвкусни

за времето и за самия теб... нелепо е...

Все да мълчиш,

не отронвайки сричка дори,

не само затворен си в себе си,

а и се разболяваш почти...

В затвор във своя свят живееш.

И нямаш сили да излезеш

от този порочен кръг мълчание,

а думите на другите към тебе

се разбиват на късчета нечути слова...

Изпепеляват се в тишината, която те е обсебила...

е само затворен си в себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...