18 июл. 2019 г., 18:34

В безнадеждната седма неделя

707 6 26

Ти ли беше? Почудих се кой

във тъгата ми смело нахлува

и на всеки помитащ порой

още първите стъпчици чува.

 

Живородни небесни реси

в кехлебара на сълзите ронех.

Ти ли  бе, който пръв угаси

моя страх и далеч го прогони?

 

И изплете копривен ръкав

в безнадеждната седма неделя.

Доживотен мой, колко си прав -

даже смърт нас не ще ни разделя.

 

18.07.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Върнала си се точно две години назад, Жени, и с това ме направи много щастлива! Благодаря ти!❤️🌹
  • този стих е толкова красив, Мария... думите те обичат ♥️
  • Толкова мили думи, Хари! Всеки автор би се поласкал от тях!
    Благодаря ти за щедростта!
  • Незабравими думи, идващи от истинска чувствителна душа с благородно и любящо сърце ❤️. Поздравления за изпепеляващият стих, Мария!
  • Радвам се, че ме награждаваш с ласкави коментари! Благодаря ти, Дани!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....