Ти ли беше? Почудих се кой
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчици чува.
Живородни небесни реси
в кехлебара на сълзите ронех.
Ти ли бе, който пръв угаси
моя страх и далеч го прогони?
И изплете копривен ръкав
в безнадеждната седма неделя.
Доживотен мой, колко си прав -
даже смърт нас не ще ни разделя.
18.07.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
