pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16805
Jul 18, 2019, 6:34 PM

В безнадеждната седма неделя 

  Poetry » Love
507 6 26

Ти ли беше? Почудих се кой

във тъгата ми смело нахлува

и на всеки помитащ порой

още първите стъпчици чува.

 

Живородни небесни реси

в кехлебара на сълзите ронех.

Ти ли  бе, който пръв угаси

моя страх и далеч го прогони?

 

И изплете копривен ръкав

в безнадеждната седма неделя.

Доживотен мой, колко си прав -

даже смърт нас не ще ни разделя.

 

18.07.2019

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Върнала си се точно две години назад, Жени, и с това ме направи много щастлива! Благодаря ти!❤️🌹
  • този стих е толкова красив, Мария... думите те обичат ♥️
  • Толкова мили думи, Хари! Всеки автор би се поласкал от тях!
    Благодаря ти за щедростта!
  • Незабравими думи, идващи от истинска чувствителна душа с благородно и любящо сърце ❤️. Поздравления за изпепеляващият стих, Мария!
  • Радвам се, че ме награждаваш с ласкави коментари! Благодаря ти, Дани!
  • Харесах, Мария!
    Живородни небесни реси
    в кехлебара на сълзите ронех.
    Ти ли бе, който пръв угаси
    моя страх и далеч го прогони?
  • Благодаря, че прочете и коментира, Марко!
  • Трогателно !
    Поздрави за творбата !
  • Осветяваш сърцето ми с думите си, Светулчице! Много си мила! Благодаря!
  • Неудържима си,Мария! Най-слъпоценната обич ни споделяш.
  • Душата ти е с поетично око и вижда всичко, Краси! Щастлива съм, като навестиш коментарното ми поле, момиче!
    Прегръщам те!
  • Ти ли беше? Почудих се кой
    във тъгата ми смело нахлува
    и на всеки помитащ порой
    още първите стъпчици чува.

    Въпрос-отговор! Почувствах, че любовта страхове не търпи и чух шепота на надеждата!
  • Доживотен с последната капка живот,
    а след нея - в безсмъртната цялост!
    Не знам с това дали оборих противоречието в теб, Дари, но се радвам, че обърна внимание на нещо, което те е смутило и е добре да се изясни.
    Стойчо, благодаря за постоянството, с което ме четеш и коментираш!
  • "...в кехлибара на сълзите..."-впечатляващо и красиво поднесено!
  • Много оригинално и изразително обращение "Доживотен мой", но точно то ме замисли. Доживотен, т.е. до смърт, пък после "даже смърт нас не ще ни разделя", противоречие или не. Чудя се.
  • Лирическата е много чувствено и отдадено до край на любимия си същество. Отъждествяването на който и да е от нас с нея би ни накарало да изпитаме вкуса на истинската обич.
    Дано и вие го познавате, момичета!
  • Доживотен мой! Какво обръщение!!!!
  • И аз си казах: Еха, как ме радват тези момичета! Дано и аз ви радвам, красивите чувства винаги трябва да са взаимни, Райне и Марги!
  • Еха!
  • Мари, поисках аз да съм го писала... Как умееш да изкажеш нещо толкова мое. Обичам те!
  • Никиииии, усещам се като разтопен шоколад след твоите думи! Награждаваш ме с коментара си! А моята благодарност нека бъде награда за теб!
    Ани, радвам се, че откриваш красота в стихотворението и, че всички ние , сме и подвластни!
  • "Живородни небесни реси
    в кехлебара на сълзите ронех."

    Много красиво казано.
  • Тук ни отвя Мари!
    Поезия и пак поезия!
    Възхитих се, Пастирке на светулки!
    Пиши и твори, а ние ще те четем и четем!
    Браво!
  • Нека и вас ви намерят светли вдъхновения, Наде и Светле! И същата тази " Животворна любов"!
  • Животворна Любов!! Никога да не те напуска, Мария!! 💖🌺
  • Красиво и копнежно. Светулките са водели ръката ти, докато си писала, Пастирке. Прегръщам те!
Random works
: ??:??