18 jul 2019, 18:34

В безнадеждната седма неделя

706 6 26

Ти ли беше? Почудих се кой

във тъгата ми смело нахлува

и на всеки помитащ порой

още първите стъпчици чува.

 

Живородни небесни реси

в кехлебара на сълзите ронех.

Ти ли  бе, който пръв угаси

моя страх и далеч го прогони?

 

И изплете копривен ръкав

в безнадеждната седма неделя.

Доживотен мой, колко си прав -

даже смърт нас не ще ни разделя.

 

18.07.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върнала си се точно две години назад, Жени, и с това ме направи много щастлива! Благодаря ти!❤️🌹
  • този стих е толкова красив, Мария... думите те обичат ♥️
  • Толкова мили думи, Хари! Всеки автор би се поласкал от тях!
    Благодаря ти за щедростта!
  • Незабравими думи, идващи от истинска чувствителна душа с благородно и любящо сърце ❤️. Поздравления за изпепеляващият стих, Мария!
  • Радвам се, че ме награждаваш с ласкави коментари! Благодаря ти, Дани!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...