18.07.2019 г., 18:34

В безнадеждната седма неделя

705 6 26

Ти ли беше? Почудих се кой

във тъгата ми смело нахлува

и на всеки помитащ порой

още първите стъпчици чува.

 

Живородни небесни реси

в кехлебара на сълзите ронех.

Ти ли  бе, който пръв угаси

моя страх и далеч го прогони?

 

И изплете копривен ръкав

в безнадеждната седма неделя.

Доживотен мой, колко си прав -

даже смърт нас не ще ни разделя.

 

18.07.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върнала си се точно две години назад, Жени, и с това ме направи много щастлива! Благодаря ти!❤️🌹
  • този стих е толкова красив, Мария... думите те обичат ♥️
  • Толкова мили думи, Хари! Всеки автор би се поласкал от тях!
    Благодаря ти за щедростта!
  • Незабравими думи, идващи от истинска чувствителна душа с благородно и любящо сърце ❤️. Поздравления за изпепеляващият стих, Мария!
  • Радвам се, че ме награждаваш с ласкави коментари! Благодаря ти, Дани!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...