в безплътие...
във полет
да се слееш.
Сама да породиш във мен
страха.
Усмихваш се!
Така ли ме копнееш?
Макар да те крада...?
И час
по час
от себе си ревнувам.
Душата ми на тялото завижда.
Сега в безплътие
умирам
и "по-достойна" днес
плътта е.
Прозореца затворен не отваряш...
Така си го оставила
"небрежно"...
Залостила вратите...
отвори ми!
Аз искам теб,
не тялото ти...
нежно...
Че то ми недостига за "вечеря",
душата ми
"безплътното" желае...
Отвътре по-красива си "Венера"...
Не го ли знаеш?!
Аз пък зная...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Все права защищены
прочетох...