в безплътие...
във полет
да се слееш.
Сама да породиш във мен
страха.
Усмихваш се!
Така ли ме копнееш?
Макар да те крада...?
И час
по час
от себе си ревнувам.
Душата ми на тялото завижда.
Сега в безплътие
умирам
и "по-достойна" днес
плътта е.
Прозореца затворен не отваряш...
Така си го оставила
"небрежно"...
Залостила вратите...
отвори ми!
Аз искам теб,
не тялото ти...
нежно...
Че то ми недостига за "вечеря",
душата ми
"безплътното" желае...
Отвътре по-красива си "Венера"...
Не го ли знаеш?!
Аз пък зная...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
прочетох...