В безсънните нощи...
В безсънните нощи
когато бесовете бродят
и съня го оставят на закуски
кървясалите ми очи още не знаят
с душата ли да събирам късчета Зори...
Сигурно заспиваш между минутите
отцепили безвремието между нас
и махалото следи очите
жадни до края на този час...
Може би дъхът спира
не знам но сърцето галопира
и клепачите разлистват кървава роза
докато не те окъпя с парещата ù роса...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милен Пеев Все права защищены
