portishead (Милен Пеев) portishead (Милен Пеев)
48
11 oct 2010, 16:51

В безсънните нощи...

1.7K 0 11

В безсънните нощи
когато бесовете бродят
и съня го оставят на закуски
кървясалите ми очи още не знаят
с душата ли да събирам късчета Зори...

Сигурно заспиваш между минутите
отцепили безвремието между нас
и махалото следи очите
жадни до края на този час...

Може би дъхът спира
не знам но сърцето галопира
и клепачите разлистват кървава роза
докато не те окъпя с парещата ù роса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • levski66 (Живко Желев)
    levski66 (Живко Желев)
    Ехе.Ромео и Жулиета! Монтеки и Капулети завиждат на вашата любов! Дерзайте и любовта си чиста запазете!
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    Вече ти казах Димитре, някой да ти пречи да си безумен?!!
  • sunffloers (Галя Мяховска)
    sunffloers (Галя Мяховска)
    Хубав стих!
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)


    Неспокойна, тръпнеща, сладка,
    дива, непозната, опасна,
    нежна, мила, ласкава,
    чаровна, страстна, изящна
    любовта ми в очите ти се тласка,
    в сърцето ми обичта ми не угасва,
    ти намери я, докосни я, отпий я
  • portishead (Милен Пеев)
    portishead (Милен Пеев)
    От потайни дни
    те извайвам
    и до края ще искрят нощи
    без нито един ден
    незабравен и от сърцата ни
    пресътворен...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0