В безсънните нощи
когато бесовете бродят
и съня го оставят на закуски
кървясалите ми очи още не знаят
с душата ли да събирам късчета Зори...
Сигурно заспиваш между минутите
отцепили безвремието между нас
и махалото следи очите
жадни до края на този час...
Може би дъхът спира
не знам но сърцето галопира
и клепачите разлистват кървава роза ...