В БИТКА ЗА ЕДНО СЪРЦЕ 1 и 2 (Съм или Не мистър Съвършен?!)

Innamorata, Innamorata,
или може би Sweetheart,
търсих те аз по земята,
казано иначе - Earth...
Знам, че се оглеждаш ти за мен
и на бял кон чакаш да се появя,
е... аз съм мистър Съвършен,
"Кой ли вятър пък тебе довя?!"
стрелва ти се през ума
и ме гледаш изпитателно,
не обелваш нито дума
и замираш изчаквателно...
но със елемент на изненада,
аз съм със едни гърди напред,
в конкуренция жестока за награда,
с тези стихчета съм вече най-отпред!...

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Животът е миг, миг от вечността,
а ти продължаваш да си все така далечна,
кога... кога ще ме споходи радостта,
да се окъпя в същността ти речна?!
Да потопя аз корпус в синевата ти дълбока
и да усетя как ме тя обгръща,
да видя за последно таз' ватерлиния висока
и как ме най-голямата вълна обръща...
Какво пък, малко помечтах...
а ти дали ще споделиш,
със мен би влезнала ли в грях,
оставям лично да решиш...
Аз знам, че мистър Съвършен
е само в сънищата твои,
а аз съм мъж, съвсем обикновен,
но мъж, недаващ ти покой!...